О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Сливен, 20.07.2016 г.

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

        

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БЛЕЦОВА ч. гр. д. №319 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, гр.София против Определение №897/25.04.2016г. по ч.гр.д.№319/2016г. по описа на СлРС, с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 №129/02.02.2016г. по ч.гр.д.№319/2016г. на СлРС по заявление подадено от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, гр.София против М.П.,***, поради непредставяне в срок на доказателство за предявен срещу подалия възражение длъжник иск.

Жалбоподателят чрез процесуалният си представител по пълномощие адв.С.С. от САК намира обжалваното разпореждане за неправилно. Посочва, че съобщението за постъпило от длъжника възражение е получено на 17.03.2016г., а на 13.04.2016г. по пощата е изпратил исковата молба, получена в съда на 18.04.2016г. В тази насока представя обратна разписка относно изпращането на исковата молба. Заявява, че в случая е приложима разпоредбата на чл.62, ал.2, изр.1 от ГПК относно спазване на срока с изпращането на съдебните книжа по пощата. Твърди, че в самата искова молба било посочено, че същата е адресирана по номера на ч.гр.д.№319/2016г. по описа на СлРС и следователно съда е бил сезиран в срок. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да остави в сила заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№319/2016г. на СлРС.

         По делото не е подаден отговор на частната жалба от ответната страна М.П..

         След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, СлРС по ч.гр.д.№31/2016г. е издал на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение №129/02.02.2016г. против длъжника М.П..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Х. лично на 05.02.2016г. В законоустановения срок – на 16.02.2016г., длъжникът М.П. е подал възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане №3176 от 18.02.2016г. районният съд е съобщил на заявителя за постъпилото възражение, като му е указал, че следва да предяви иск за вземането си, съгл.чл.415, ал.2 ГПК. Надлежно е указано на заявителя, че ако не представи доказателства, че е предявил иска в законовия срок, съдът ще обезсили заповедта. Разпореждането е получено от заявителя на 17.03.2016г.

С обжалваното определение №897/25.04.2016г. по ч.гр.д.№319/2016г. Сливенски районен съд след като е констатирал, че в законоустановения и указан на заявителя едномесечен срок не са представени доказателства за предявяване на иска, е обезсилил изцяло издадената по делото заповед за изпълнение.

Препис от определението е връчено на заявителя „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, гр.София на 16.05.2016г., като в законоустановения и указан едноседмичен срок - на 25.05.2016г. е подадена разглежданата жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови определението, предмет на настоящата проверка, съда издал заповедта за изпълнение приел, че не са ангажирани пред него доказателства за предявяването на исковата молба против длъжника в срок.

Доказването на  факта, че е предявен иск за установяване на вземането е в тежест на заявителя и това е изрично посочено в нормата на чл.415, ал.2 ГПК. В конкретния случай такива доказателства не са били представени пред съда, издал заповедта за изпълнение, въпреки твърдението на жалбоподателя, че искът е предявен в срок. Уведомяването би могло да се осъществи с подаване на копие от исковата молба, ведно с данни за датата на постъпването й в регистратурата на съда, респ. подаването й в куриерска служба или пощенско клеймо. Съдът обаче не е задължен служебно да извършва проверка дали в срок е депозирана искова молба, идентична по предмет с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Следва да се отбележи, че подаването на исковата молба в срок не означава, че е спазено изискването на закона да се представят доказателства за това пред заповедния съд. Съдът, пред който е образувано гражданско производство въз основа на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, не е задължен служебно да уведомява този, издал заповедта за изпълнение за постъпилата искова молба и за датата на депозирането й.

С оглед изложеното, определението на СлРС, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение, поради непредставяне в срок на доказателства за предявяване на установителен иск за съществуване  вземането на заявителя е правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, депозираната от „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С. С.“№*, ет.* частна жалба срещу Определение №897/25.04.2016г. по ч.гр.д.№319/2016г. на СлРС, като неоснователна.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                      2.