РЕШЕНИЕ № 100

 

Гр. Сливен 09.01.2017г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателна колегия, в публично заседание на  дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Д.

                     ЧЛЕНОВЕ:  Я. Ч.                                          Н.К.                                           

 

 

При секретаря И.К., с участието на прокурора     като се запозна с докладваното от ДРАЖЕВА ВНЧХД № 86 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на  И.А.А. срещу Присъда № 201/26.11.2015г по НЧХД№71/2014г по описа на СлРС.

С посочената по-горе присъда подсъдимата Т.А.Г. е призната  за невиновна за извършено  престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и 3 предл. 1 вр. чл. 147 ал.1 предл. 1 от НК, като е оправдана за това, че: На 21.11.2012 г.  в гр. Поморие, във фронт - офиса на Община Поморие е наклеветила И.А.А. в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Поморие, наричайки го с думите „мръсен педераст”.Съдът е отхвърлил изцяло предявения от И.А. против Т.Г. граждански иск за причинените му на 21.11.2012 г. неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан. Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Г. за невиновна  за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1,  т.1 и т.3 вр. чл. 147 ал.1 предл. 1 и 2 от НК за това, че на 21.08.2013 г.  в гр. Поморие, пред сградата на Община Поморие е наклеветила И.А., в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Поморие, разгласявайки публично,  посредством носения от нея плакат с надпис /„Вицепремиерът и МВР шеф Ц.Й.: „Полицията на гражданите  „ ДА ама НЕ”, в  гр. Поморие е на кмета И.А..***  плаче за ДАНС, най- притисканите сме ние – протестиращите, заради далаверите на общината, изнесени пред гражданите. Екипът на кмета А. ГЕРБ-роднина – милиционер – роднина”/ обстоятелствата, че А. притежава полицията в града и притиска протестиращите чрез нея, както и че кадровата му политика се определя от това дали служителите са членове на ГЕРБ, всеки втори негов роднина е служител  на Народната милиция, а чрез употребените думи  „Добре дошли във феодалството на И.А.”, „Вечно си  в играта, ако си на кмета в родата” му е приписала  престъпление /по чл. 282 и чл. 219 от НК/ посредством твърдението, че в общината се вършат „далавери”, като съдът я е оправдал по повдигнатото й обвинение.Отхвърлен е изцяло предявения от И.А. против Т.Г. граждански иск за причинените му на 21.08.2013 г.  неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.

С атакуваната присъда РС е признал подс.Т.Г. за невиновна за извършено престъпление  по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т.1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 предл. 1 и 2 от НК, а именно  за това, че на 22.08.2013 г. в гр.Поморие, пред сградата на Община Поморие  наклеветила И.А., в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Поморие, разгласявайки публично  посредством носения от нея плакат с надпис /„ Вицепремиерът и МВР шеф Ц.Й.: „Полицията на гражданите   „ДА, ама НЕ”, в  гр. Поморие е на кмета И.А. ***  плаче за ДАНС, най- притисканите сме ние – протестиращите, заради далаверите на общината, изнесени пред гражданите. Екипът на кмета А. ГЕРБ-роднина- милиционер – роднина”/ обстоятелствата, че А. притежава полицията в града и притиска протестиращите чрез нея, както и че кадровата му политика се определя от това дали служителите са членове на ГЕРБ, всеки втори негов роднина е служител на Народната милиция, а чрез употребените думи  „Добре дошли във феодалството на И.А.”, „Вечно си  в играта, ако си на кмета в родата”  му е приписала престъпление /по чл. 282 и чл. 219 от НК/   посредством твърдението, че в общината се вършат далавери, като съдът я е оправдал по повдигнатото й обвинение. Отхвърлен е изцяло предявеният от И.А.А. против Т.Г. граждански иск за причинените му на 22.08.2013 г.  неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.

Съдът е признал подсъдимата В.И.И.-Ж. за невиновна за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 147 ал.1 предл. 1 и 2  от НК за това, че на 21.08.2013 г. в гр. Поморие пред сградата на Община Поморие е наклеветила И.А.А., в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Поморие, разгласявайки публично /пред репортер/ клеветнически твърдения  с думите:  „На какво законово основание подари 18 дка на „Анхиало”, „Не се съобразява с никакви закони само рода, близки и на кого може да отмъстим”, както и че е забранил на Т.Г. да влиза в Общината, защото водела и печелила дела против него” и му е приписала   престъпление /по чл. 282 и чл. 220 от НК/ посредством носения от нея плакат с надпис: „Кмете, подари 18 дка на ТПК „Анхиало”, подари имот на Евангелска църква и жилища. Какво още ще подаряваш? Подарявай, подарявай, подарявай” и втори плакат с надпис „Община Поморие е феодалното владение на кмета И.А., братовчедите му и съветниците му от ГЕРБ”, като подсъдимата е оправдана по повдигнатото й обвинение. Съдът изцяло е отхвърлил предявеният от И.А. против В.И.-Ж. граждански иск за причинените му на 21.08.2013 г. неимуществени вреди в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.

Съдът е признал същата подсъдима за невиновна  в   извършено престъпление по чл.148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 147 ал. 1 предл. 2 от НК за това, че на 22.08.2013 г. в гр. Поморие, пред сградата на Община Поморие публично е приписала престъпление /чл.220 и чл. 282 от НК/ на И.А.А., в качеството му на длъжностно лице - кмет на Община Поморие, посредством носения плакат „Кмете, подари 18 дка на ТПК „Анхиало”, подари имот на Евангелската църква и жилища. Какво още ще подаряваш? Подарявай, подарявай, подарявай”, като подсъдимата е оправдана по повдигнатото й обвинение. Изцяло е отхвърлен предявения от И.А.А. против В. Инждова-Ж. граждански иск за причинените му на 22.08.2013 г. неимуществени вреди в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.

РС-Сливен е признал за невиновна подсъдимата И.Г.П. за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал. 1 т.1 и т.3 вр. чл. 147 ал.1 предл.2 от НК за това, че на 21.08.2013 г. в гр. Поморие, пред сградата на Община Поморие публично е приписала престъпление /по чл. 220 и чл. 282 от НК/на И.А.А., в качеството му на длъжностно лице - кмет на Община Поморие, посредством носения плакат „Община Поморие е феодално владение на кмета И.А., братовчедите му и съветниците му от ГЕРБ. Кмете, имотите, които подаряваш на майка ти и баща ти ли са или са ти зестра. Иде Видов ден”, като е оправдана по повдигнатото й обвинение. Отхвърлен изцяло е  предявения от И.А.А.  против И.Г.П. граждански иск за причинените му на 21.08.2013 г. неимуществени вреди в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.

Подсъдимата П. е призната за невиновна за  извършено престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал. 1 т.1 и т.3 вр. чл. 147 ал.1 предл.2 от НК за това, че на 22.08.2013 г. в гр. Поморие, пред сградата на Община Поморие публично е приписала престъпление /по чл. 220 и чл. 282 от НК/ на И.А.А., в качеството му на длъжностно лице - кмет на Община Поморие,  посредством носения плакат  „Община Поморие е феодално владение на кмета И.А., братовчедите му и съветниците му от ГЕРБ. Кмете, имотите, които подаряваш на майка ти и баща ти ли са или са ти зестра. Иде Видов ден”, като е оправдана по повдигнатото й обвинение.Отхвърлен изцяло е  предявеният от И.А.А. против И.Г.П. граждански иск за причинените му на 22.08.2013 г. неимуществени вреди в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.

Трите подсъдими са признати за невиновни за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т.1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 предл. 1 вр. чл. 20 ал.2 от НК затова, че на 21.08.2013 г. в гр. Поморие, пред сградата на Община Поморие, в съучастие помежду си като съизвършители наклеветили И.А.А., в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Поморие, скандирайки думите: „И.А. -осиновено дете на олигархията. Син на партийна секретарка и баща комунист–сталинист. А имаш ли още от родата за назначаване в Общината” като съдът ги е оправдал по повдигнатото им обвинение. Отхвърлен изцяло е  предявеният от И.А.А.  против Т.Г., В.И.-Ж. и И.П. граждански иск за солидарно заплащане на претърпени на 21.08.2013 г. неимуществени вреди в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.

Съдът е признал трите подсъдими за невиновни в извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т.1 и т.3 вр. чл. 147 ал.1 предл.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК за това, че на 22.08.2013 г. в гр. Поморие, пред сградата на Община Поморие, в съучастие помежду си като съизвършители наклеветили И.А., в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Поморие, скандирайки думите: „И.А.- осиновено дете на олигархията. Син на партийна секретарка и баща комунист–сталинист. А имаш още от родата за назначаване в Общината”   като ги оправдал по повдигнатото им обвинение. Отхвърлен изцяло е  предявеният от И.А.А. против Т.Г., В.И.-Ж. и И.П. граждански иск за солидарно заплащане на претърпени на 22.08.2013 г. неимуществени вреди в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на деянието като неоснователен и недоказан.

Постановената присъда е обжалвана от тъжителя с оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди още, че в хода на съдебното следствие  драстично е бил нарушен принципа на равнопоставеност на страните и по същество тъжителят е бил лишен от справедлив процес, тъй като по-голямата част от доказателствените искания, които направил чрез процесуалния си представител били отхвърлени в противоречие със закона и съдебната практика. От друга страна при идентични искания, направени от подсъдимите, съдът приложил различен критерий.  Намира, че  и оскъдните на брой доказателства, представени от тъжителя и допуснати от съда,  обуславяли извода за съставомерност на деянията на трите подсъдими. Моли съда да отмени атакуваната присъда  и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при СлРС. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, а гражданските искове да бъдат уважени изцяло ведно със законната лихва  и направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Жалбата се поддържа от адв.К. на изложените в нея основания.

В с.з. подсъдимите лично и чрез защитника си оспорват жалбата. Предлагат на съда да постанови решение, с което атакуваната присъда на РС-Сливен да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Въззивната инстанция, след като се запозна с исканията на жалбоподателя, изслуша страните в с.з.  и извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 ал. 1 от НК   намира, че жалбата е допустима като подадена от лице, разполагащо с правен интерес, а разгледана по същество се явява неоснователна.

РС, извършвайки подробен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до правилния извод, че подсъдимите не са извършили инкриминираните деяния.

 От фактическа страна  по несъмнен начин се установява следното :

През 2012г. и  2013г.  тъжителят А. ***- длъжност, заемана от него  и към настоящия   момент.

Подсъдимите  Г., И. и П. ***.

Подс.Г. към инкриминирания период време е била управител на Българско солопроизводително  кооперативно дружество „Анхиалски солници“. Последното е било страна по граждански и административни дела. В тази връзка на подсъдимата й се налагало да сезира Община Поморие с молби за издаване на документи, свързани с дружеството.

На 21.11.2012 год. подс. Г. заедно със св. Т. – неин роднина  посетили  фронтофиса на Община Поморие с намерение Г. да получи документ, удостоверяващ необходимо й по водено от нея гражданско дело обстоятелство. На входната врата били посрещнати от служител на охраната на Общината с неустановена по делото самоличност, който я помолил да не влиза, но тя не се съобразила и продължила напред, а св. Т. останал навън да я изчака. Г. влязла в офиса и се отправила към едно от гишетата. Там била посрещната от служителка в офиса - неустановена по делото, която също и заявила, че следва да напусне помещението. В ситуацията се намесил и друг служител  също неустановен, с чиято помощ подсъдимата била изведена през вратата и помолена да напусне. Това било възприето от чакащия я отвън свидетел Т., който започнал да я успокоява, тъй като подсъдимата се разплакала. Подсъдимата се обадила на тел.112. Подала жалба до Началника на РУП-Поморие, в която е посочила, че полицейските служители, които се отзовали след обаждането й на тел.112  са заявили, че има издадена устна заповед да не бъде допускана до сградата на общината.

С жалба от 04.02.2013г до Комисията за защита от дискриминация, вх.№44-00-471 от 09.02.2013г подс.Г. завела производство срещу тъжителя И.А.. В жалбата е  посочила, че на 07.02.2013г  бил проведен открит прием на регионалния представител за обл.Бургас на КЗД в сградата на Община Поморие. Според жалбоподателката Г. устно било разпоредено от А. подс.Г. да не бъде допусната  в сградата. Като свидетели са посочени регионалния представител на КЗД и общинския служител  М.. Въз основа на  жалбата било образувано производство по преписка №65/2013г пред Комисията за защита от дискриминация, в хода на което били разпитани свидетели, в това число и П. М. и Б.Г.-служители на Община Поморие.

 На 05.08.2013г в Община Поморие е било получено уведомление от инициативна група с лице за контакти подс.В.И.-Ж. за започване на протестни действия, считано от 07.08.2013г  всеки ден /без събота и неделя/ от 10ч. до 12.00ч пред сградата на Община Поморие.

В инициативната група се включили трите подсъдими Г., И. и П.,   недоволни от управленските решения взети от страна на Кмета на Общината, в която живеели. За целта подс. Г. изработила и носела със себе си плакат със следното съдържание: „Вицепремиерът и МВР шеф Ц.Й.: „Полицията на гражданите" ДА АМА НЕ. В гр. Поморие е на кмета И.А. *** плаче за ДАНС, най-притисканите сме ние протестиращите, заради далаверите на Общината, изнесени пред гражданите. Екипът на кмета А. ГЕРБ – роднина- милиционер-роднина".Подсъдимата И.  носела със себе си плакат с надпис както следва :  „Кмете, подари 18 дка на ТПК „Анхиало", подари имот за Евангелистка църква и жилища. Какво още ще подаряваш? Подарявай, подарявай, подарявай." По-късно издига и втори плакат: „Община Поморие е феодалното владение на кмета И.А., „братчедите" МУ и съветниците МУ от ГЕРБ”, а подсъдимата П. *** е феодалното владение на кмета И.А., „братчедите" МУ и съветниците МУ от ГЕРБ. Кмете, имотите които подаряваш, на майка ти и баща ти ли са или са ти зестра. Иде Видов ден".

След като предприели необходимите действия по уведомяване, трите подсъдими ежедневно заставали с посочените по-горе плакати за времето от 10.00ч. до 12.00ч., пред сградата на Общината и по този начин демонстрирали гражданското си несъгласие с политиката на тъжителя в качеството му на Кмет на населеното място, издигнат и избран като представител на политическа партия „ГЕРБ”.

На   21.08.2013г. около 10.00ч. трите подсъдими също пристигнали пред сградата на Общината като носели посочените по-горе плакати. Протестът предприет от трите подсъдими се изразявал в пристигане на трите подсъдими около 10.00ч. пред сградата на Общината и престой там до около 12.00ч. като по време на този престой всяка от тях е цитирала съдържанието на носения от нея плакат. 

Протестът продължил и на 22.08.2013г. като  трите подсъдими отново застанали    пред сградата на Общината, носели посочените по -  горе плакати  и по време на целия си престой от   10.00ч.   до около 12.00ч. всяка от тях  цитирала съдържанието на носения от нея плакат. 

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд се установи, че в предхождащ инкриминираните дати през 2013г. период /  на  01.04.2013г./е бил сключен договор между Община Поморие и „Прима Сат“ ЕООД за осъществяване на медийно-обслужване обслужване с времетраене от една година. В обхвата на това обслужване са включени следните дейности: видеозаснемане на оперативките и по-важните събития в Община Поморие.

На неустановена дата от лице, ангажирано от посочената по-горе телевизия са изготвени видеозаписи, отразяващи протестните действия на подсъдимите. Представените от „Прима Сат“ ЕООД записи са изследвани от вещото лице инж. Г. – служител при НТЛ ОД МВР – Сливен, като е дадено заключение, че същите представляват цифров презапис от оригинал във видеоформат MP4 и записаните изображения са без вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Разпитан в съдебно заседание експертът пояснява, че датата и часът зависят от зададените такива на устройството, с което се извършва записа и презаписа.

Пред настоящата инстанция е представено от защитника на подсъдимите и прието по предвидения процесуален ред Решение№377/05.10.2016г по преписка №65/2013г по описа на Комисията за защита от дискриминация. Производството  по преписката е било образувано по  жалба вх.№44-00-471/08.02.2013г на Т.А.Г. срещу И.А.-***. С решението си КЗД на основание чл.64 ал.1 от Закона за защита от дискриминация приема за установено, че посредством недопускането до сградата на Община Поморие кметът И.А.А. е осъществил пряка дискриминация по признак „лично положение“ спрямо Т.А.Г.. Препоръчано е на основание чл.47 ал.6 от Закона за защита от дискриминация кметът  на Община Поморие да създаде механизми, чрез които да бъде осигурен равен достъп за всички граждани до сградата на Община Поморие.

По инициатива на въззивния съд бе изискано от Община Поморие удостоверение за роднински връзки на тъжителя А., от което се установява, че  лицето Ангел А.А. е негов брат.

Така приетата за установена от районния съд фактическа обстановка , допълнена в резултат на проведено съдебно следствие от въззивната инстанция кореспондира със събрания по делото доказателствен материал. По отношение на оценката и разбора на доказателствата, осъществени от районния съд настоящата инстанция няма принципни и съществени забележки. Анализът на доказателствата  е подробен, детайлен и подчинен на правилата на формалната логиката.  Единствено по отношение на свидетелските показания на свидетелката Б.Г. въззивният съд намира за необходимо да уточни, че е допуснато вътрешно противоречие в процеса на анализиране и оценката им. От една страна съдът е изключил от доказателствения материал тези показания, а в по-късен момент съдът ги  е противопоставил на показанията на свид. М., вземайки решение да дискредитира последните. В този смисъл окръжният съд дължи свой самостоятелен разбор на показанията на цитираните двама свидетели.  Свидетелката Б.Г. е разпитана в съдебно заседание на 08.07.2015г и е заявила, че няма ясен спомен за датата 21.11.2012г. и не помни подс.Г. да е използвала словосъчетанието „мръсен педераст“. От друга страна е посочила, че преди около две години е призована като свидетел на заседание пред Комисията от защита от дискриминация, но не помни какво точно е заявила в деня на разпита. Съдът намира, че няма пречка тези показания да бъдат ценени с оглед спазване на принципа на непосредственост, визиран в разпоредбата на чл.18 от НПК. При съпоставянето на показанията на свид.Г., свид.М., свид.Т. и обясненията на подс.Г., всички касаещи инкриминираната дата 21.11.2012г, безспорно се установява единствено, че свидетелите са присъствали на неуспешния опит на подс.Г. да се снабди с документ от Община Поморие. Съществени противоречия се констатират от съда единствено по отношение на показанията на свид.М., съпоставени с показанията на свид.Т. и свид.Г., както и с обясненията на подсъдимата Г.. Изолирани остават  изнесените от това лице показания за изречени от подс.Г. думи“И., И., беше добър герберист, а какъв педераст стана“. Съобразявайки и служебната зависимост на този свидетел от тъжителя, въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е отказал да се довери на неговите показания.

Пред въззивния съд повереника на тъжителя адв.К. е изложил оплакване за липса на разбор относно показанията на свид.М. и свид.Я.. Действително детайлен такъв анализ не е направен от съда. РС обаче е изградил фактическа обстановка, която напълно  кореспондира с изнесеното от тези двама свидетели. В техните показания, дадени пред съда в съдебно заседание от 04.12.2014г,  се възпроизвежда съдържанието на носените от трите подсъдими плакати. Обстоятелството, че съдът не е изготвил прецизен анализ на тези показания по никакъв начин не опорочава съдебния акт и не рефлектира върху процесуалните права на тъжителя, доколкото изводите на съда са изградени на базата на фактическа обстановка, почиваща на доказателствения материал, включващ и показанията на свидетелите Я. и М..

Въз основа на тази напълно изяснена фактическа обстановка, изградена чрез анализ на доказателствения материал, РС е направил законосъобразен извод, че с деянието си подсъдимите не са   осъществил признаците  на чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.1 и т.3 предл.1 вр.чл.147 ал.1 от НК

Правилно е преценено от решаващия съд, че подс.Т.Г. не е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на посочения по-горе текст от НК на датата 21.11.2012г в гр.Поморие във фронт офиса на Община Поморие. Не е установено подсъдимата да е изрекла думите „мръсен педераст“ по отношение на тъжителя А., поради което правилно първостепенният съд е преценил, че обвинението, насочено спрямо нея, е недоказано. Изложени бяха съображения защо съдът намира, че обвинението не е доказано по категоричен начин. От показанията на свид.Т. и Г.  от една страна и от друга страна   от обясненията на Г., които резонно са ползвани като източник на относими към предмета на делото факти и обстоятелства, не се установява подсъдимата да е наклеветила И.А. в качеството ум на длъжностно лице-кмет на Община Поморие, изричайки думите „мръсен педераст“. В този смисъл изводите на РС за недоказаност на обвинението, повдигнато срещу Г. с частната тъжба на А. се явяват правилни и съобразени с материалния и процесуалния закон.

Във въззивната жалба срещу постановената оправдателна присъда повереникът на тъжителя И.А. е изложил оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, с които обосновава искането си за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СлРС. Синтезирани тези оплаквания се свеждат до отказа на районния съд да приобщи по делото запис на оптичен носител, изготвен от телевизия „Прима Сат“ ООД-гр.Несебър.  При проведено самостоятелно съдебно следствие  бе установено, че представените от „Прима Сат“ ЕООД записи, изследвани от вещото лице инж. Г.,  представляват цифров презапис от оригинал във видеоформат MP4, а записаните изображения са без вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Разпитан в съдебно заседание експертът пояснява, че датата и часът зависят от зададените такива на устройството, с което се извършва записа и презаписа. Тези констатации, съпоставени с обстоятелството, че между Община Поморие и телевизия „Прима Сат“ ЕОО са били налице договорни отношения, предхождащи по време инкриминираните две дати, наложиха изводи, че същите не могат да бъдат годно доказателствено средство. Очевидно е, че тези записи не са случайни, а са направени в изпълнения на произтичащите от договора от 01.04.2013г.,сключен  между Община Поморие и „Прима Сат“ ЕООД за медийно-обслужване с времетраене от една година, задължения. В този смисъл и през призмата на установените от въззивната инстанция обстоятелства, обуславящи извода за негодност на видеозаписите като доказателствени средства, отказът на районния съд да приобщи записите към доказателствения материал по делото не следва да се преценя като грубо нарушаване на процесуалните права на тъжителя. Нещо повече-този пропуск бе преодолян чрез провеждане на самостоятелно съдебно следствие от въззивния съд.  

За да признае подсъдимите за невиновни по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление клевета на двете дати 21.08.2013г и 22.08.2014г съдът е приел, че в случая се касае за изразена гражданска позиция на неодобрение от страна на трите подсъдими относно линията на управление на тъжителя като кмет на Община Поморие. От обективна страна е установено, че подс.Г. на датите двадесет и първи август и двадесет и втори август 2013г е носила плакат със следното съдържание  „Вицепремиерът и МВР шеф Ц.Й.: „Полицията на гражданите" ДА АМА НЕ. В гр. Поморие е на кмета И.А. *** плаче за ДАНС, най-притисканите сме ние протестиращите, заради далаверите на Общината, изнесени пред гражданите. Екипът на кмета А. ГЕРБ – роднина- милиционер-роднина". Подсъдимата И.  носела със себе си плакати с надпис както следва :  „Кмете, подари 18 дка на ТПК „Анхиало", подари имот за Евангелистка църква и жилища. Какво още ще подаряваш? Подарявай, подарявай, подарявай“, „Община Поморие е феодалното владение на кмета И.А., „братчедите" МУ и съветниците МУ от ГЕРБ”. Третата  подсъдимата- П. *** е феодалното владение на кмета И.А., „братчедите" МУ и съветниците МУ от ГЕРБ. Кмете, имотите които подаряваш, на майка ти и баща ти ли са или са ти зестра. Иде Видов ден".

В правната доктрина непосредствен обект на престъплението „клевета“ са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.  Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти, които са неистински /неверни, не съществуват в обективната действителност/ и са позорни, т.е. недостойни от гледище на общоприетите морални разбирания и предизвикват негативна оценка на обществото   или с които се приписва на съответното лице неизвършено от него престъпление. От обективна страна съставът на клеветата се осъществява чрез „разгласяване“, т.е. довеждане до знанието на трети лица на определено несъществуващо позорно обстоятелство или неизвършено от лицето престъпление.

Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени факти – конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия. Твърденията трябва да бъдат с конкретизирано съдържание по смисъл, да носят информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени абстрактно без да се разбира точно какви са тези обстоятелства. Приписването на престъпление е налице, когато разгласената информация съдържа твърдения за елементите от престъпен състав, който да е  достатъчно конкретизиран – по време, място или признаци. Тези факти трябва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Не е необходимо юридически формулирано обвинение, но следва да са използвани изрази, описващи основните характеристики на приписаното престъпление. В конкретния случай съдържанието на плакатите, носени от подсъдимите не съдържа изискуемата се конкретика, за да може да бъде направен извод за приписани в тях на тъжителя и неизвършени от последния конкретни престъпления. Обстоятелството, че тъжителят е възприел, видно от тъжбата, част от изявленията като конкретни приписани престъпления се дължи на неговия собствен субективен прочит на изразите, използвани от подсъдимите, като тъжителят е вложил собственото си възприятие и тълкуване на съдържанието на плакатите. Използваните изрази от подсъдимите обаче не съдържат изискуемата се конкретика, за да бъде направен извод за конкретно приписани на тъжителя престъпления, още по-малко по тези текстове от НК, за които е повдигнато обвинение с тъжбата.

От субективна страна клеветата може да се осъществи само умишлено. Деецът трябва да съзнава, че довежда до знанието на трети лица неистински позорни за другиго обстоятелства или че приписва неизвършено от съответното лице престъпление. Увереността на дееца, че разгласените обстоятелства са истински трябва да се основава на обективни факти. Субективното отношение на дееца следва да се определи въз основа на съзнанието, което той е имал за разгласените обстоятелства към момента на огласяването им. За да е извършено престъпление „клевета“ деецът е достатъчно да съзнава, че разгласените позорни обстоятелства са неистински и че престъпленията, които се съобщават не са извършени от лицето.

Съдържанието на плакатите и възпроизвеждането  им в устна форма от трите подсъдими отразяват тяхното вътрешно убеждение, че фактите са обективна истина, което неминуемо изключва умисъл за приписване на престъпление, респ. не е налице представа относно неистинността на разгласеното обстоятелство.

В конкретния случай подсъдимите са упражнили права, гарантирани им от Конституцията на Р България – да се изказват свободно. Реализирайки тези си права, подсъдимите не са осъществили нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението „клевета”, поради което настоящият въззивен състав намери, че правилно са били признати за невиновни от първостепенния съд. Чл.39 от Конституцията на Република България гарантира правото на свободно изразяване на мнение и разпространяването му писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Налице е ограничение за това право, а именно да не се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека регламентира, че правото на изразяване на мнение включва свободата да се отстоява мнение, да се получава и да се разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. В практиката си Европейският съд по правата на човека многократно подчертава, че „свободата на словото е една от основите на демократичното общество... и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Свободата на изразяване така, както е закрепена в чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека, е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително установена” /Решение от 26.05.1992 г. на ЕСПЧ по делото Торгейр Торгейрсон срещу Исландия/.

Конституционният съд в решението си по к.д. № 1/1996 г. подчертава, че трябва да се прави разлика между информация, важна за политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес и информацията, равнозначна на любопитство към особената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Конституционният съд извежда при тълкуване разпоредбите на чл. 39-41 от Конституцията на РБ, че „принадлежащата към първата категория по вид информация определено се ползва с по-висока степен на защита. В този смисъл критичните мнения и факти, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, не бива да бъдат изключвани...те могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение, така че да бъдат третирани различно”. /в този смисъл Решение № 452/12.10.2010 г. по н.д. №411/2010 г. , на ІІІ-то н.о./

 В същото решение КС подчертава, че когато ограничението на правото по чл.39 от Конституцията се прилага спрямо изказвания /мнения, факти, твърдения, информация/, отнасящи се до политически фигури и държавни служители и представляващи критика спрямо тях, принципният подход към разглежданото право на свободно изразяване е за отдаване приоритет на свободата на изразяване като конституиращ фактор на демократичния процес. От гледна точна на ценността на правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат – като част от публичната дискусия изказванията, които засягат дейността на държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни служители или правителството, заслужават по-високо ниво на защита. От тук може да се заключи, че държавната власт като цяло както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво по-високо от това, на което са подложени частни лица. 

В този ред на мисли тъжителят като кмет на Община Поморие попада в  категорията лица, посочена по-горе. Като такъв същият би могъл да бъде подложен на критика на ниво, по-високо от обичайното.

Всичко посочено по-горе мотивира извод, че съдържанието на носените от подсъдимите плакати и поддържането им в устна форма от Г., И. и П. не е имало за цел да накърни честта и достойнството на тъжителя, а да бъде изразена тяхната гражданска позиция и несъгласие с линията на управление от тъжителя  в качеството му на кмет на Община Поморие.

Като е приел, че подсъдимите не са извършили горепосочените престъпления и ги е оправдал  по повдигнатите им с тъжбата обвинения, РС е постановил законосъобразна присъда, която е в съответствие с материалните и процесуални норми. Същата е обоснована, тъй като направените правни изводи кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. При служебната проверка не бяха установени допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са допуснати нарушения на процесуалните норми,  които да са довели до накърняване и  ограничаване правото на участие на страните в  процеса. Въззивният съд при служебната проверка не констатира твърдяното от адв.К. неравностойно третиране на страните, респ.лишаване на тъжителя от правото на справедлив процес при дължимо равенство на всички страни. Според повереника индиция за драстично нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в процеса се изразява в отхвърляне на голяма част от доказателствените искания, направени пред първата инстанция и най-вече отхвърляне на искането да бъде приобщен към доказателствения материал видеозаписа на оптичен носител. След запознаване обстойно с всички протоколи от проведените съдебни заседания въззивният съд установи, че РС-Сливен е уважавал в еднаква степен както исканията за събиране на допълнителни доказателства от страна на защитника на подсъдимите, така и такива, изложени от страна на повереника на тъжителя / последният не е явил в нито едно съдебно заседание както пред първостепенния съд, така и пред настоящата инстанция/. Вярно е, че съдът не е уважил искането  да приеме като доказателство видеозаписа, но правилността на мотивите му се потвърждава от самостоятелното въззивно съдебно следствие, в хода на което се установи, че не се касае за случаен запис, а за нарочен такъв, осъществен от телевизия, с която Община Поморие е била в договорни отношения.

Другото съображение, изтъкнато като белег за неравностойно отношение на съда към страните, е налагането на глоба на адв.К.. Неявяването не само на страни, а и на свидетели без наличие на уважителна причина за това, е било санкционирано от съда чрез налагане на глоби. Нещо повече, спрямо свид.Г. съдът е постановил и принудително довеждане, което е довело до дисциплиниране на всички участници в наказателното производство.  Вярно е, че адв.К. е сезирал съда с молба за отмяна на наложената глоба. Съдът е отложил произнасянето си в съдебно заседание, но видно от всички протоколи от проведените по-късно съдебни заседания адв.К. не е поставил на разглеждане въпроса за  произнасянето на съда по молбата за отмяна на глобата. Непроизнасянето от страна на съда не води непременно на извод за предубеденост, а за процесуален пропуск, който следва да се отстрани чрез предвидените в процесуалния закон средства.

Предвид изложеното въззивният съд направи извода, че провереният съдебен акт е правилен и  законосъобразен. В съответствие с разпоредбите на чл.338 от НПК  настоящият състав намира, че следва да потвърди  атакуваната присъда.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р           Е            Ш           И:

 

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 201/26.11.2015г по НЧХД № 71/2014год на Районен съд-Сливен.

 Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: